Какво е изкупуване на вземане (цесия)?
Прехвърляне на вземане от един кредитор, който има определено вземане (дължи му се нещо) спрямо друго лице (длъжник) на едно трето лице (нов кредитор).
Защо се прехвърля вземане?
Най-често срещаната причина за подобно прехвърляне на вземания е невъзможността да се събере определено вземане или желание за по-бързо събиране на вземане.
Как се прехвърля вземането?
Прехвърлянето на вземането се извършва с договор за цесия. Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице срещу заплащане на определена цена.
По сила на договора за цесия прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите и другите му принадлежности, включително и изтеклите лихви, освен ако не е уговорено противното. По силата на този договор, цесионерът има пълното право да претендира плащане от длъжникът.
Коя е нормативната уредба?
Нормативната уредба на цесията е в Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) - чл. 99 и чл. 100, Граждански процесуален кодекс (ГПК) и Закон за собствеността (ЗС).
Кои са страните по договора за цесия?
Страните по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Те могат да бъдат както физически лица, така и юридически лица. Когато и двете страни са търговци, трябва да се имат предвид разпоредбите на Търговския закон.
Какво се уговаря в договор за цесия?
Основното, което страните уговарят, са отношенията между тях, които възникват по повод на съществуващото вземане – неговият вид и размер, както и наличието или липсата на цена, срещу която ще се прехвърли вземането, съответно неговият размер. Правата и задълженията на страните са свързани с прехвърлянето на вземането и заплащането на цената, когато такава е уговорена. Възможни са допълнителни уговорки в договор за цесия.
Цедентът е кредиторът, който прехвърля вземането. Той отговаря за съществуването на вземането по време на сключването на договора за цесия, т.е. че вземането е валидно, не е погасено и цедентът е негов носител. Цедентът обаче не отговаря за събиране на вземането, респективно за платежоспособността на длъжника, освен ако не се задължи за това и то до размера на платената цена.
Цесионерът е лицето, което изкупува вземането. С изкупуване на вземането цесионерът встъпва като кредитор в правата на цедента в отношенията му с длъжника. След изкупуване на вземането всички разноски, свързани със събирането му, са за сметка на цесионера. Цесионерът може да бъде както физическо, така и юридическо лице, като при подписването на договора той всъщност става новия кредитор на длъжника.
Какви са задълженията на цедентът?
Цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и да предаде на цесионера намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено за станалото прехвърляне. Има възможност цедентът да упълномощи цесионера за уведомяването на длъжника.
Нужно ли е съгласие на длъжника за прехвърляне на вземането?
Длъжникът не е страна по договора за цесия и неговото съгласие за изкупуване на вземането не е необходимо. Той трябва да бъде уведомен за продажбата на дълга. По отношение на вземания по договори за потребителски кредит или потребителски кредит обезпечен с ипотека възможността за прехвърляне на вземанията по договора за кредит трябва да бъде уговорена в договора. – чл.26 от ЗПК и чл.44 от ЗКНИП. По тези договори трябва да се има предвид възможността на длъжника да прави възражения за прихващане.
Кой може да се възползва от цесия?
В повечето случаи към този тип договор прибягват телекомуникационни компании, доставчици на комунални услуги (вода, ток), банки или небанкови институции, като прехвърлят свое вземане от нередовен платец към т. н. колекторски фирми или дружества за изкупуване на вземания.
Какво вземане може да бъде обект на цесия?
Предмет на договора за цесия са вземания или права, които са прехвърлими. По принцип, всички имуществени права са прехвърлими. Може да се изкупи всяко вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат прехвърляне. Могат да се цедират вземания, произтичащи от едностранни и двустранни договори като например:
— Обезпечени и необезпечени вземания от физически и юридически лица (търговски дружества, ЕТ, земеделски производители);
— Потребителски и стокови кредити на физически лица;
— Кредитни линии на физически и юридически лица;
— Вземания по кредитни карти от физически лица;
— Ипотечни кредити;
— Вземания по фактури;
— Неправомерно начислени лихви или такси по банкови продукти;
— Условни вземания;
— Спорни права;
— Други вземания.
Какво не може да се цедира?
С договора за цесия не могат да бъдат прехвърляни права по договор за гледане и издръжка, както и право на обезщетение за неимуществени вреди. Законът забранява с договор за цесия да бъдат прехвърляни вземания за пенсия, издръжка, стипендия, трудово възнаграждение, публични вземани и други подобни.
Не могат да бъдат предмет на цесия права, които поради естеството си са непрехвърлими. Такива са неимуществените права (например правото на име, семейните права и други). Такива са и имуществените права, които са тясно свързани с личността на носителя като правото на пенсия, правото на издръжка, на стипендия и др.
Не могат да се прехвърлят акцесорни права (поръчителство, залог, ипотека), защото те нямат самостоятелен характер, а следват обезпеченото вземане. Не подлежат на прехвърляне и т. нар. относително непрехвърляеми права, при които непрехвърляемостта е свързана с качество на една от страните.
Прехвърлянето на едно вземане може да е изключено по съглашение между кредитора и длъжника и в този случай цесията е недопустима. Самият закон също забранява цесията на някои права (например правото на ползване не може да се отчуждава съгласно чл. 56, ал. 2 ЗС).
В каква форма се сключва договор за цесия?
Когато се прехвърлят вземания, обезпечени с ипотека, договорът за цесия трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да се впише в имотния регистър (чл. 171 ЗЗД);
Когато вземането или правото се прехвърля с дарствена цел, договорът трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл. 225, ал. 2 ЗЗД);
Прехвърлянето на вземания по менителници, записи на заповед, чекове или други ценни книги на заповед се извършва с джиро. Прехвърлянето на поименни ценни книги може да стане по обикновения ред, а ценните книги на приносител се прехвърлят със самото им предаване.
Какви са стъпките при прехвърляне на вземане?
- 1. Подписване на договор за конфиденциалност между страните.
- 2. Предоставяне на копия от пълната документация.
- 3. Представяне на оферта.
- 4. Договаряне на цена.
- 5. Подписване на договор и изплащане на цената.
Какви са ползите от цесията?
— Несъбраните вземания бързо и лесно се превръщат в реални финансови активи.
— Свеж финансов поток.
— Спестяване на усилия, ресурс и време.
— Спестяват се допълнителни средства, които се заплащат авансово от кредитора преди и по време на водене на съдебно и принудително производство, при предприемане на действия от негова страна за събиране на просрочените задължения.
— Намалява се вероятността от непредвидени инфлационни загуби;
— Договаряне на конкурентни пазарни цени.
— Запазване на добрите отношения на клиентите – кредитори с техните длъжници след продажбата на задълженията.
— Изкупуването на вземания е добър способ, с който да осигурите бърза ликвидност на вземанията.
— Минимизиране на загубите си.
Изкупуването на вземане е процес, свързан с анализ и оценка на предоставената от клиента информация за неговото вземане, постигане на договореност за покупна цена, правно оформяне и съгласуване на необходимите документи. Дружеството предлага:
— Бърза и справедлива оценка на вашето вземане;
— Ефективност;
— Коректността и професионалното отношение;
— Индивидуална преценка за всеки конкретен случай.
Предоставяте ли услуга по събиране на възложени вземания?
Изкупуването на вземания се различава от събирането на възложени вземания от колекторска агенция, за сметка на друг кредитор преди всичко по собствеността на дълга. От това зависят и други основни моменти в процеса, като например: кой взема решенията в процеса по събиране, за чия сметка се предприемат действията и на кого плаща задълженото лице.
Дружеството не предлага услуга по събиране на вземания.
Има ли право цесионерът да обработва лични данни на длъжника?
За цедента съществуват поне две правни основания за обработване на личните данни, а именно:
Спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора по смисъла на чл. 6, § 1, б. в) от Регламент 2016/679. Законовото задължение е вменено с чл. 99, ал. 3 ЗЗД – доколкото цитираната норма задължава предишния кредитор да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането.
Наличие на легитимен (законен) интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. “е“ от Регламента. Интересът на кредитора да упражнява правата си спрямо своето вземане (като прецени дали да го събере или да го прехвърли на трето лице-цесионер) безспорно е легитимен такъв. Кредиторът няма как да защити този си интерес, без да разполага с индивидуализираща информация по отношение на своя длъжник, съставляваща лични данни.
Тези обстоятелства разрешават на и същевременно задължават цедента да предаде личните данни на длъжника, доколкото същите се съдържат в съответните документи.
За цесионера правното основание за обработване на личните данни на длъжника е легитимният му интерес да събере дължимата сума (доброволно или принудително) или от своя страна да прехвърли вземането на трето лице. Това е легитимен интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламента. Ако вземането – обект на цесия – е възникнало в резултат на валидни договорни отношения между цедента и длъжника-физическо лице, може да се твърди, че за цесионера възниква и допълнително правно основание за обработването на лични данни – обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна по смисъла на чл. 6, §. 1, б. „б“ ОРЗД (това е договорът, на база на който е възникнало вземането – напр. договор за потребителски кредит, договор за предоставяне на услуги от мобилен оператор и т.н.). Това основание обаче може да бъде релевирано при условие, че цесията породи действие спрямо длъжника чрез съобщаване по реда на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
В заключение, цесията е напълно валиден гражданскоправен способ, позволяващ на кредитора да се разпореди със свое вземане както намери за добре. За такова разпореждане съгласие от длъжника не е необходимо нито в гражданскоправен смисъл, нито от гледна точка на защита на личните данни. Въпреки това, принципът за прозрачност на обработването налага определена информация, предписана от Регламента, да бъде съобщена на длъжника, за да се обезпечи законосъобразността на обработването. Няма пречка това да стане с уведомлението за цесията, стига цесионерът да е упълномощен за това от цедента, но в този случай уведомлението трябва да съдържа специфичната информация.
