Определение за Инфлация

Инфлацията измерва колко бързо нарастват цените с течение на времето, като обхваща общото увеличение на разходите и издръжката на живота. Тя показва колко бързо валутата губи стойността си спрямо стоките или услугите, които хората могат да купят.

Какво Представлява Инфлацията?

Инфлацията е намаляване на покупателната способност вследствие на повишаването на цените, което може да се измери чрез наблюдение на средното увеличение на цените на стоките и услугите за определен период. Този процент, често изразяван в проценти, означава, че ще са ви необходими повече валутни единици, за да купите по-малко, отколкото преди. Той стои в ярък противовес на дефлацията, когато цените намаляват и по този начин покупателната ви способност се увеличава.

• Въпреки че разходите за единични стоки са ясни, хората се нуждаят от повече от една или две стоки. За пълноценното съществуване е необходим набор от различни стоки и услуги – стоки като храна, зърно и метал, ресурси като електричество и транспорт, удобства, включително здравеопазване и развлечения, и работна ръка.
• Като измерва ценовите промени на множество продукти и услуги, инфлацията може да представлява точен измерител за всяко нарастване на разходите в икономиката с течение на времето. Това ни позволява бързо да определим колко допълнителни пари ни трябват днес в сравнение с вчера или миналия месец – без значение за какво са похарчени.
• С повишаването на цените стойността на парите се обезценява, а разходите на хората за живот се увеличават. Това от своя страна забавя икономическия растеж в страната. Икономистите до голяма степен са съгласни, че когато паричното предлагане нараства по-бързо, отколкото съответстващата му икономика, това предизвиква инфлация, която може да се запази във времето.

За да регулира ситуацията, управляващият паричен орган (обикновено централната банка) предприема необходимите мерки за управление както на паричното предлагане, така и на кредита, за да поддържа приемливо ниво на инфлация и да поддържа стабилни икономически движения.

Монетаризмът е широко приета икономическа теория, която обяснява връзката между инфлацията и паричното предлагане. За илюстрация, след завладяването на южноамериканските империи от Испания, на испанските пазари, както и в други европейски държави, са внесени големи количества злато и сребро – това съответно предизвиква рязко нарастване на паричното предлагане, което води до значително повишаване на цените поради по-ниската стойност на парите.

Инфлацията може да се измерва по различен начин в зависимост от използваните продукти и услуги. Това е обратното на дефлацията, която показва, че цените са се понижили, когато процентът на инфлация спадне под 0%. Важно е да се отбележи, че дезинфлацията не трябва да се бърка с дефлацията – сроден термин, отнасящ се до намаляване на (благоприятните) темпове на инфлация.

3 Основни Причини за Инфлацията

Източникът на инфлацията е увеличаването на паричното предлагане в страната, което може да се прояви чрез различни механизми. За да увеличат паричното предлагане, паричните власти могат да използват редица стратегии, като например:

• Печатане на повече пари за гражданите на дадена страна
• Законно намаляване на покупателната способност на законното платежно средство.
• Заемането на нови пари чрез банковата система най-често се извършва чрез закупуване на държавни облигации от банките на вторичния пазар. Това позволява да се създават кредити по резервните сметки и да се разпространяват във финансовата система.

Във всички случаи парите стават безполезни поради намаляването на стойността им. Причините за инфлацията могат да се класифицират в три категории: инфлация, предизвикана от търсенето, инфлация, предизвикана от разходите, и вградена инфлация.

1. Търсене и ефекта на привличане

Когато рязкото нарастване на паричното и кредитното предлагане стимулира търсенето на стоки и услуги да надхвърли темповете на тяхното производство, това води до повишаване на цените – инфлация, предизвикана от търсенето. Този вид инфлация е резултат от свръхтърсенето, дължащо се на нарастващата покупателна способност, предизвикана от прекомерната наличност на капитал.

Хората, които имат достъп до по-значителни финансови ресурси, често се чувстват по-оптимистично настроени и уверени в разходите си. Това повишено търсене води до разминаване между търсенето и предлагането, тъй като броят на наличните стоки не може да отговори на потребителския интерес; по този начин цените съответно се повишават.

2.Разходи и Push ефект

Инфлацията на база на разходите е следствие от нарастването на разходите, които се наблюдават в производствените процеси. След като допълнителните пари и кредити се разпределят на пазарите на стоки или други активи, разходите за всички форми на междинни стоки се увеличават значително. Това става поразително очевидно по време на отрицателни икономически смущения в предлагането на основни стоки. Тези аванси водят до по-високи разходи за крайния продукт или услуга и се прехвърлят върху потребителите. За илюстрация, когато едно правителство увеличава паричното предлагане, това често води до спекулации с петрол, които могат да повишат разходите за енергия за всички, което води до повсеместно повишаване на цените, лесно забележимо чрез мерките за инфлация.

3. Интегрирана инфлация

Адаптивните очаквания или вградената инфлация предполагат, че хората очакват цените да продължат да се покачват с определен темп. По този начин работниците ще се стремят към увеличаване на заплатите, за да поддържат начина си на живот; тези по-високи заплати след това допринасят за по-скъпи продукти и услуги, предизвиквайки спирала от заплати и цени, тъй като всеки елемент засилва резултата на другия.