Menu
Дефиницията на годишен процент на разходите (ГПР) е стандартизиран начин за изчисляване на лихвения процент, прилаган към определени видове заеми или кредитни продукти. Той взема предвид лихвения процент и всички допълнителни разходи, свързани със заема, като разходи за закриване, такси за първоначално издаване и други различни такси. ГПР обикновено се изразява като процент и се използва от кредиторите за сравняване на различни опции за заем. ГПР обикновено е по-висок от съответния лихвен процент, тъй като включва тези допълнителни разходи.
Годишният процент на разходите (ГПР) се отнася до годишната лихва, генерирана от сума, начислена на кредитополучателите или изплатена на инвеститори. ГПР е процент, представляващ действителната годишна цена на средствата за срока на заема или дохода, получен от инвестиция. Това включва всякакви такси или допълнителни разходи, свързани с транзакцията, но не отчита натрупване. ГПР предоставя на потребителите крайно число, което те могат да сравняват между кредитори, кредитни карти или инвестиционни продукти.
Годишният процент се изразява като лихвен процент. Той изчислява какъв процент от главницата ще плащате всяка година, като взема предвид неща като месечни плащания и такси. ГПР е годишният лихвен процент, плащан върху инвестиции без отчитане на натрупването на лихва в рамките на тази година.
ГПР за кредитни карти варират в зависимост от вида такса. Издателят на кредитната карта може да таксува един ГПР за покупки, друг за аванси в брой и трети за преводи на баланс от друга карта. Издателите също начисляват високи наказателни ГПР на клиентите за забавени плащания или нарушаване на други условия на споразумение с картодържателя. Съществува и въвеждащият ГПР – нисък или 0% процент – с който много компании за кредитни карти се опитват да привлекат нови клиенти да се регистрират за карта.
Банковите заеми обикновено идват с фиксирани или променливи ГПР. Заемът с фиксиран ГПР има лихвен процент, който гарантирано няма да се промени по време на срока на заема или кредитното улеснение. Заемът с променлив ГПР има лихвен процент, който може да се промени по всяко време.
ГПР кредитополучателите се таксуват също в зависимост от техния кредит. Цените, предлагани на тези с отлична кредитна история, са значително по-ниски от тези, предоставени на тези с лоша кредитна история.
Докато ГПР отчита само простата лихва, годишният процент на доходност (APY) отчита сложната лихва. В резултат на това APY на заема е по-висок от неговия ГПР. Колкото по-висок е лихвеният процент – и в по-малка степен, колкото по-малки са периодите на усложняване – толкова по-голяма е разликата между ГПР и APY.
Представете си, че ГПР на заема е 12%, а заемът се натрупва веднъж месечно. Ако дадено лице заеме $10 000, месечната лихва е 1% от баланса, или $100. Това ефективно увеличава кредита до $10 100. Следващия месец се начислява 1% лихва върху тази сума и лихвеното плащане е $101, малко по-високо от предходния месец. Ако държите този баланс за годината, вашият ефективен лихвен процент става 12,68%. APY включва тези малки промени в лихвените разходи поради натрупване, докато ГПР – не.
Ето друг начин да го погледнете. Да речем, че сравнявате инвестиция, която плаща 5% на година, с такава, която плаща 5% месечно. За първия месец APY се равнява на 5%, колкото е и ГПР. Но за втория APY е 5,12%, отразявайки месечното натрупване.
Като се има предвид, че ГПР и различен APY могат да представляват един и същ лихвен процент по заем или финансов продукт, заемодателите често наблягат на по-ласкателното число, поради което Законът за истината в спестяванията от 1991 г. налага разкриването както на ГПР, така и на APY в реклами, договори и споразумения. Една банка ще рекламира APY на спестовна сметка с голям шрифт и съответния ГПР с по-малък, като се има предвид, че първият показва повърхностно по-голямо число. Обратното се случва, когато банката действа като кредитор и се опитва да убеди своите кредитополучатели, че начислява ниска ставка. Ипотечният калкулатор е чудесен ресурс за сравняване както на ГПР, така и на APY на лихвите по ипотека.
Ние сме на твое разположение всеки делничен ден от
08:30 до 17:00 часа на адрес: София, ул. Цар Асен I-ви №81
08:30 до 17:00 часа на адрес: Пловдив, бул. Цар Борис III-ти Обединител №52
08:30 до 18:00 часа на адрес: Димитровград, бул. Стефан Стамболов №1А
09:00 до 18:00 часа на адрес: Пазарджик бул. България №9
В „Револвиращ Кредит” разгледахме какво представлява револвиращия кредит и къде е най-приложим. Днес продължаваме с анализа на нови три финансови продукта, а именно разликата между кредитна карта, овърдрафт и кредитна линия.
На външен вид кредитните карти са почти идентични с дебитните, с които почти всички разполагаме. И с двете можете да пазарувате както онлайн, така и във физически магазини, но основната разлика се явява в наличните средства, с които разполагате.
При дебитната карта използвате собствени пари, които предварително сте депозирали в банката. При кредитната карта заемате пари от издателя на картата (финансовата институция) до предварително зададен лимит. Тоест дава Ви се достъп до кредитна линия, като се съгласявате да върнете парите с лихва до определена дата спрямо съгласуваните условия.
Кредитната карта е за предпочитане пред дебитната, когато получавате приходите си са на различни дати, често изскачат непредвидени разходи или искате да се възползвате от възможност (най-често някакъв тип оферта/промоция), която е ограничена от към време, но нямате достатъчно финанси. Важно е обаче да сте дисциплинирани и да погасявате сумата спрямо уговорените условия, за да не бъдат начислявани наказателни такси.
Овърдрафтът е услуга, която Ви позволява да заемате допълнителни пари през текущата си сметка. Възниква, когато в сметката си нямате достатъчно пари за покриването на транзакция или теглене, но банката все пак разреши транзакцията. Например имате 30 лв. в сметката си, но подновяването на фитнес картата Ви струва 50 лв. В този случай използвате овърдрафт и балансът Ви става -20 лв.
С други думи, овърдрафтът е разрешаване на кредит от финансовата институция, който се отпуска, когато сметката Ви достигне нула. В повечето случаи той е съгласуван и е с предварително определен лимит, който се води като уреден овърдрафт. Важно е да знаете, че при използване на тази услуга обикновено се заплащат такси. Използвайте го разумно като допълнителен буфер на сумата във Вашата банкова сметка, която ще Ви позволи да извършите неотложни транзакции, дори когато нямате пари, а не като сума, на която да разчитате всеки месец.
Кредитната линия е гъвкав заем, предоставен от банка или финансова институция, който подобно на кредитната карта Ви предлага определена сума на разположение – средства, които можете да използвате когато и както желаете. Кредитните линии най-често се използват от бизнесите, поради нуждите от оборотен капитал или да се възползват от стратегически инвестиционни възможности, когато липсата на достатъчно финанси не го позволява.
Както при заема, така и при кредитната линия се начислява лихва веднага след като парите бъдат заети. Отличителното обаче е, че при кредитната линия дължимият лихвеният процент се начислява само върху използвания размер на кредита, а не върху цялата налична сума по кредитната линия.
При този вид кредит можете многократно да теглите средства и да ги изплащате в рамките на предварително уговорения период, като разбира се има наказателни такси ако не успеете да възстановите сумата до датата на падеж. Също така се заплаща и такса за поддържането на кредитната линия за периода на договора.
Наличието на толкова разнообразни кредитни продукти е породено от различните финансови нужди на физическите и юридически лица. Ако искате да разчитате на собствени средства, но от време на време те не достигат, то овърдрафтът е разумен избор, защото ще може да направите покупките си или платите сметките си без да ограничавате бюджета си до заплата. Ако пък доходите Ви варират от месец за месец, то кредитната карта може да е по-добро решение, защото няма да разчитате само на лични средства, както и да заплащате такси по овърдрафт.
Кредитната линия е по-добра опция за фирми или физически лица със сравнително по-големи финансови нужди. Най-често се използва за оборотни средстава като за закупуване на материали, консумативи, оборудване, превеждане на заплати и т.н.
