Определение за Борсов индекс

Борсовият индекс е статистическа мярка за стойността на група от акции. Той е предназначен да проследява представянето и промените в общия пазар или специфични сектори, като технологични или енергийни запаси. Борсовите индекси сравняват ефективността на инвестициите и дават на инвеститорите представа как се представят техните инвестиции в сравнение с други акции.

Какво точно е Борсов индекс?

Индексът е стандартизирана техника за проследяване на ефективността на група активи. Индексите обикновено оценяват представянето на съвкупност от инвестиции, предназначени да отразяват конкретен пазарен сегмент.

Индексите могат да бъдат широкообхватни, представящи целия пазар, като индекса S&P 500 или Dow Jones Industrial Average (DJIA), или по-специализирани, които следват определена индустрия или област, като индекса Russell 2000, който измерва специално малките капиталови запаси.

Индекси: Въведение

Други финансови или икономически показатели, като лихвени проценти, инфлация или  производство, също се измерват чрез индекси. Индексите често се използват като критерии за оценка на успеха на възвръщаемостта на дадено портфолио. Индексирането, като важен инвестиционен подход, се стреми да копира такъв индекс, вместо да го надминава пасивно.

Индексът е вид индикатор или мерна еденица. Обикновено се счита за статистическа мярка за промяна на пазара на финансови ценни книжа. В случая на финансовите пазари, индексите на пазара на акции и облигации са съставени от фиктивно портфолио от ценни книжа, представляващи конкретен пазар или сектор от него. (Не можете да инвестирате директно в индекс.) Индексът S&P 500 и индексът Bloomberg US Aggregate Bond Index са популярни референтни показатели съответно за пазарите на акции и облигации в Съединените щати.  Отнася се до референтен лихвен процент, установен от трета страна в ипотечен контекст.

Всеки индекс, свързан с пазарите на акции и облигации, има свой уникален метод за  изчисление. В повечето случаи относителната промяна на индекса е по-съществена от неговата действителната числена стойност. Например, ако индексът FTSE 100 се търгува на 6670,40, инвеститорите знаят, че той е приблизително седем пъти по-голям от базовото си ниво, което е 1000,3. Въпреки това, за да определят как индексът се е променил спрямо предишния ден, инвеститорите трябва да вземат предвид сумата, с която индексът е намалял, която често се посочва като процент.

Инвестиционните индекси също често се използват като стандарти за ефективност за взаимни и борсово търгувани фондове (ETF). Много взаимни фондове, например, сравняват своята възвръщаемост с възвръщаемостта на индекса S&P 500, за да дадат на инвеститорите представа колко повече или по-малко мениджърите печелят от парите си, отколкото биха спечелили в индексен фонд.

Терминът “индексиране” се отнася до вид пасивно управление на фондове. Вместо активно избиране на акции и пазарно време (избиране на ценни книжа, в които да се инвестира и планиране кога да бъдат закупени и продадени), мениджърът на фонда разработва портфолио, отразяващо акциите на конкретен индекс. Предполага се, че представянето на фонда ще съответства на профила на индекса като го имитира на фондовия пазар като цяло или на голяма част от него.

Примери за индекси

Индексът S&P 500 е най-известният и най-често използван критерий за оценка на фондовия пазар в света. Той представлява 80% от всички търгувани акции в Съединените щати. Индустриалният индекс Dow Jones, от друга страна, е добре известен. Въпреки това измерва стойността на акциите само на 30 от публично търгуваните корпорации в страната. Индексът Nasdaq 100 е друг добре известен индекс.

Индексът Wilshire 5000 Total Market Index, MSCI EAFE Index и Bloomberg US Aggregate Bond Index също са примери.

Прочетете още: Фирмени кредити

Индексираните анюитети, подобно на взаимните фондове, са свързани с търговски индекс. Вместо спонсорът на фонда да се опитва да изгради инвестиционно портфолио, което много прилича на въпросния индекс, тези ценни книжа имат норма на възвръщаемост, която следва конкретен индекс, но обикновено има ограничения на възвръщаемостта, която осигуряват. Например, ако инвеститор закупи анюитет, индексиран към Dow Jones с ограничение от 10%, нормата на възвръщаемост ще варира между 0 и 10%, в зависимост от годишните промени на индекса. Индексираните анюитети позволяват на инвеститорите да купуват ценни книжа, които растат заедно с широки пазарни сегменти или с целия пазар.

Ипотеките с регулируем лихвен процент имат лихвени проценти, които варират през срока на заема. Регулируемият лихвен процент се изчислява чрез умножаване на индекса по печалбата. London Interbank Offer Rate е популярен индекс, на който се основават ипотеките. Например, ако ипотека с печалба от 2% е индексирана към LIBOR и LIBOR е 3%, лихвеният процент по заема е 5%.